ПРЕСТИЖ ПРОДЖЕКТС ЕООД
Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ публикува списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка по процедура BG16RFPR001-2.004 „Енергийна ефективност и ВЕИ в предприятията“.
Кандидатите в списъка могат да подадат писмени възражения в 7-дневен срок чрез ИСУН, като не се допуска представяне на нови документи, които не са били част от първоначалното предложение.
Ръководителят на Управляващия орган се произнася в сроковете по ПМС № 23/2023 г., като може да върне проекта за оценка или да прекрати производството.
Повторни, допълнителни или просрочени възражения няма да бъдат разглеждани.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и София Тех Парк се договориха за партньорство за популяризиране на европейски програми за подпомагане на малкия и среден бизнес в пограничните региони на България. Целта е повече компании да се възползват от средства за трансгранично сътрудничество със Сърбия, Северна Македония, Гърция, Турция и Румъния.
Първата инициатива започва следващата седмица с обявяване на втора покана по Програмата за трансгранично сътрудничество България–Сърбия 2021-2027 г.. Подкрепата е за малки и средни предприятия от области като Видин, Монтана, Враца, София област, Перник, Кюстендил и съответните сръбски региони – с финансиране между 50 000 и 200 000 евро за съвместни проекти за модернизация и подобряване на производствения процес.
Допустими сектори: преработваща индустрия, управление на отпадъци, ИКТ, научни и технически дейности, туризъм, транспорт, култура и спорт. Средствата могат да се използват за:
- оборудване и модернизация
- енергийна ефективност и дигитализация
- строителство, обучения и консултации
- маркетинг и достъп до нови пазари
Активности: МРРБ и София Тех Парк планират информационни дни, срещи и идентифициране на потенциални компании с цел засилване на трансграничното партньорство и конкурентоспособността на бизнеса.
Зам.-министър Юра Витанова подчерта, че партньорството ще помогне за повишаване на иновациите, модернизацията и икономическото развитие на регионите, а изпълнителният директор на София Тех Парк Тодор Младенов добави, че инициативата цели и включването на млади компании и университети.
Кои са потенциалните служебни премиери
След оставката на кабинета на Росен Желязков президентът Румен Радев започва процедурата по връчване на мандати, но шансовете за ново управление в този парламент са минимални. ГЕРБ и ПП–ДБ вече заявиха, че няма да участват в ново мнозинство – което прави предсрочни избори през март почти неизбежни и налага назначаването на служебно правителство.
По конституция служебният премиер може да бъде избран измежду ръководствата на БНБ, Сметната палата, омбудсмана или председателя на НС.
Ключови имена:
- Рая Назарян – председател на НС – почти сигурно ще откаже, тъй като това би я лишило от участие в листите на ГЕРБ.
- Ръководството на БНБ – отпада заради забраната на ЕЦБ.
- Така изборът се стеснява до Сметната палата и омбудсмана.
В орбитата на Пеевски
Най-вероятни варианти според политическите наблюдения са:
- Димитър Главчев – председател на Сметната палата, два пъти служебен премиер, с отчетлива близост до Делян Пеевски.
- Зам.-председателите Маргарита Николова и Силвия Къдрева – също с публични съмнения за връзки с Пеевски.
- Мария Филипова – зам.-омбудсман, известна с действия в различни институции, често по сигнали на Пеевски.
- Велислава Делчева – омбудсман, избрана по предложение на ГЕРБ – също е сред възможните опции.
Вероятният сценарий: служебно правителство, доминирано от фигури, които имат политическа близост с ГЕРБ и Пеевски, докато страната върви към избори в началото на март.
14 млрд. евро ще бъдат достъпни през 2026 и 2027 г. по “Хоризонт Европа”
На 11.12.2025 г. Европейската комисия одобри двугодишната работна програма (2026–2027) на „Хоризонт Европа“ с общ бюджет 14 млрд. евро, насочен към ускоряване на климатичната неутралност, разширяване на използването на изкуствен интелект в науката и подсилване на устойчивостта и иновациите в ЕС.
Програмата включва 13 подпрограми, сред които MSCA, Изследователски инфраструктури, всички тематични клъстъри, WIDERA, Мисиите на ЕС и „Нов европейски Баухаус“.
🔑 Основни акценти в новия период 2026–2027
Хоризонтални междусекторни покани (нововъведение)
- Чиста индустриална сделка – 540 млн. евро за чисти технологии и декарбонизация на енергоемките индустрии.
- Изкуствен интелект в науката – 90 млн. евро за надеждни приложения на ИИ в материали, земеделие, здравеопазване.
- Механизъм НЕБ – 210 млн. евро за устойчив и приобщаващ градски дизайн.
Основни приоритети в Стълбове 1 и 3
- „Изберете Европа за наука“ (MSCA) – 50 млн. евро за привличане на световни научни таланти.
- Изследователски инфраструктури – 50 млн. евро за транснационален достъп и обучение.
- ERA Chairs – 240 млн. евро за водещи учени в региони с по-слабо развитие.
- Европейски иновационни екосистеми – пилот „Европейски хъбове за стартиращи и разрастващи се предприятия“.
🔧 Подобрения в модела на кандидатстване
- Работната програма е с 33% по-кратка спрямо изданието за 2023–2024 г.
- По-малко, но по-големи проекти, за по-значимо въздействие.
- 50% от поканите ще бъдат на база еднократни суми (lump sums) – отпада детайлното финансово отчитане.
- 41 двуетапни покани, с първоначален кратък проект.
- Специални покани за нови участници и МСП за намаляване на бариерите за включване.
Очаква се пълната оперативна информация за подпрограмите и отделните покани да бъде публикувана последователно. Ще ви информираме своевременно за условията и сроковете по всяка от тях.
Над 700 млн. лв. е бюджетът на ИГРП на Програма “Развитие на човешките ресурси” през 2026 г.
Главна дирекция „Европейски фондове“ към МТСП публикува актуализираната Индикативна годишна работна програма за 2026 г. на Програмата „Развитие на човешките ресурси“. Това е първото ѝ изменение, с което процедурите стават 13, а общият бюджет надхвърля 700 млн. лв.
Сред ключовите нови процедури са:
- „Насърчаване на предприемачеството в Северна България“ – 50 млн. лв.
- „Заетост без бариери“ – 80 млн. лв.
- Подкрепа за уязвими и маргинализирани общности – 100 млн. лв.
- Услуги за дългосрочна грижа – 367 млн. лв. (най-голям бюджет)
- Национален компетентностен център за социални иновации – 10,2 млн. лв.
- ВОМР – 74,2 млн. лв.
Част от процедурите вече са отворени за кандидатстване по подхода ИТИ. Останалите ще бъдат обявени през 2026 г. според посочените тримесечия.